ОФИЦИАЛНО СТАНОВИЩЕ

относно конференцията „Политики за българите в чужбина“ (през ноември 2012 в Брюксел)

от български граждани, пребиваващи временно или постоянно в чужбина

До

Маргарита Попова, Вицепрезидент на Република България

и

Емил Стоянов, Член на Европейския парламент

Уважаема г-жо Попова,

уважаеми г-н Стоянов,

Обявата за конференцията „Политики за българите в чужбина“ възбуди интереса на българите, намиращи се в момента временно или постоянно в чужбина, и предизвика малко или много продължителни и задълбочени дискусии в тези среди и общества в електронната мрежа.

Ние ОТКАЗВАМЕ да присъстваме на това мероприятие, както и на мероприятия от подобен род, поради следните причини:

Поводът за конференцията е обсъждане на политики за българите в чужбина. Под политика на Президентството, като най-високопоставен репрезентативен орган в държавата, ние разбираме защита на интересите на обществото като цяло, обединение на нацията за благото на всички, подпомагане постигането на такива условия в страната, че да се намали стремителният процес на обезлюдяване на държавата и се облагодетелства завръщаемостта в Родината, за постигане на равноправие между всички български граждани, независимо от мястото, където се намират, както е изразено в чл. 26 (1) от Конституцията, равноправие относно активното и пасивно избирателно право за всички български граждани, премахване на дискриминацията относно българските граждани с двойно гражданство, както и подобряване на обслужването в консулските отдели, за да се задоволят елементарните нужди на най- големия инвестор за България, българските граждани, пребиваващи в чужбина. Тези основно важни теми, които нас главно ни интересуват, не са засегнати в дневния ред.

Понятието „българи в чужбина“, залегнало в замисъла на конференцията, асоциира, че има два вида български граждани – „българи в България“ и „българи в чужбина“, което затвърдява разделението на нацията, а не допринася за нейното обединение. Същото отношение имаме и към понятието „политики за българите в чужбина“, което асоциира, че българската държава и нейният най-високопоставен орган препоръчват и развиват различни политики спрямо българските граждани в България и българските граждани, пребиваващи в чужбина, като резултатът е същият – РАЗДЕЛЕНИЕ на нацията. Ние искаме обединение на нацията и равноправие за българските граждани, независимо къде се намират те.

Мястото за конференцията е избрано така, че едва ли могат да се отзоват специално за конференцията представители от Северна и Южна Америка, Африка, Австралия, Азия, та дори и от Европа. Ако конференцията се провеждаше в София, българските граждани от далечните дестинации можеха да съчетаят участието си с посещение на родното си място, гостуване на близки и приятели, а не да отделят от скъпоценното си време за ексурзия до Брюксел. Един прост пример: Ако поканата беше за София и пристигнеха 1000 български граждани и направеха оборот от по 1000 евро за хотел, храна, срещи с приятели и роднини, то това щеше да е инвестиция за страната от 1 милион евро. Това щеше да е и подпомагане икономиката на България. Мястото за провеждане на конференцията в Брюксел е, меко казано, нецелесъобразно и е в ущърб на българските граждани, пребиваващи в чужбина, и на българските граждани в България.

Времето за конференцията е насрочено за средата на седмицата, сряда и четвъртък, което означава, че всеки участник трябва да отдели минимум два работни дни за тази цел, в повечето случаи обаче три и дори четири работни дни, което означава, че не е съобразено с българските граждани, пребиваващи в чужбина, и е в тяхен ущърб.

Продължителността на конференцията е общо 6,5 часа, което означава, че е възможно тя да се проведе не за два дни, а за един ден, и по този начин да се спестят средствата на участниците, които ще присъстват на собствена, а не на държавна сметка.

Продължителността на конференцията от де факто по-малко от един работен ден, а проточена на два работни дни, не е съобразена с интересите на българските граждани, пребиваващи в чужбина, и е в тяхен ущърб.

Формата на мероприятието, конференция в Брюксел, е крайно неподходяща за по- и най-далечните дестинации и изисква големи лични разходи от самите участници, като условие за участие, и ние считаме, че е крайно неактуална, тъй като чрез анкета по интернет или онлайн-конференция биха могли да се достигнат и най-далечните крайчета на света и постигнат по-добри резултати, като същевременно всички участници ще бъдат поставени при еднакви условия.

Темите, обявени в дневния ред, са от такъв характер, че не отговарят на основните интереси на българските граждани, пребиваващи в чужбина. На нас не ни е необходимо да слушаме доклади и напътствия напр. как да опазим българската си идентичност - това даже е обидно за нас - тъй като причините да живеем някъде извън пределите на България, макар и различни при всеки един от нас, не са липсата на любов към Родината или отсъствие на присъщия ни български дух, а несъгласие с икономическото,

образователното, политическото или културно състояние и актуално развитие на държавата-родина. И поради тази причина не е логична и темата за лобиране, защото хора недоволни от нещо, не могат да лобират за него. Темите, с изключение на темата за училищата, са подбрани така, че не са съобразени с интересите на българските граждани, пребиваващи в чужбина и са в тяхен ущърб.

В заключение благодарим за идеята да се направи нещо за българските граждани, пребиваващи временно или постоянно в чужбина, но начинът и подходът в този случай ни кара да се питаме, за кого и с каква цел ще се провежда това мероприятие, тъй като не са засегнати истинските интереси и актуалната ситуация на българските граждани.

10.09.2012

По поръчение:

Велка Йордан-Йонкманс

(АБГ- Асоциация на българските групи)