Както знаем Конституцията на България е възникнала сравнително скоро след промяната и доста набързо. Полезно би било след повече от 20 години да погледнем на спокойствие и съпоставим понятията и определенията, вкючени в текста й и да потърсим това, което пречи да потръгнат нещата. Настоящото сравнение с германската конституцията да се разбира като малък импулс за размисъл.


Конституция на България,

Чл. 17.
(1) Правото на собственост и на наследяване се гарантира и защитава от закона.

(2) Собствеността е частна и публична.

(3) Частната собственост е неприкосновена.

(4) Режимът на обектите на държавната и общинската собственост се определя със закон. 

(5) Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди може да става само въз основа на закон при условие, че тези нужди не могат да бъдат задоволени по друг начин и след предварително и равностойно обезщетение.

 

Конституция на Германия,

Чл. 14.
(1) Собствеността и наследственото право се гарантират. Съдържанието и ограниченията се определят от законите.

(2) Собствеността задължава. Нейното ползване трябва същевременно да служи и за благото на обществеността.

(3) Отчуждаване на собствеността е допустимо само за благото на обществеността. То може да се извърши само със закон или на основание на закон, който регулира начина и размера на обезщетението. Обезщетението се определя под справедливото съпоставяне на интересите на обществеността и на участващите. В случай на спор относно размера на обезщетението този спор се решава по съдебен ред пред съдебните инстанции.

Някой да забелязва тънката разлика?

Както знаем Конституцията на България е възникнала сравнително скоро след промяната и доста набързо. Полезно би било след повече от 20 години да погледнем на спокойствие и съпоставим понятията и определенията, вкючени в текста й и да потърсим това, което пречи да потръгнат нещата. Настоящото сравнение с германската конституцията да се разбира като малък импулс за размисъл.

Прави впечатление, че в българската конституция са залегнали понятия, напомнящи за предшестващия обществен строй и неговата терминология, напр. „частна собственост“, „отчуждаване за държавни и общински нужди“. Вероятно забелязвате, че тези понятия не се появяват в германската конституция. Напротив, в конституцията на Германия, се говори за благото на обществеността, т.е. на народа. И обратно. Никъде в българската конституция пък не се казва, че собствеността ЗАДЪЛЖАВА. Хората в Германия, притежаващи собственост, са длъжни да боравят с нея така, че това да съответства на благото на народа.

Един пример: Ако в Германия част от оградения Ви двор се води горска площ, то Вие сте длъжен да поставите стълбичка/и над оградата респ. да премахнете оградата (на собствена сметка), за да може обществеността да има достъп до гората и се разхожда в нея. Ако гората е резерват (особено защитен природозащитен обект), в много случаи никой няма право да се разхожда там, освен горският и животните. Собственикът обаче е длъжен да се грижи за нея в съответствие с институциите, законите и разпоредбите.

Недоумение предизвиква у мен следният израз от българската конституция: „Принудително отчуждаване на собственост за държавни и общински нужди». Ако вземем предвид дюните по крайбрежието и пистите по планините, би било добре да се съблюдава „благото на обществеността/народа“ (както е казано в германската конституция), а не „държавните и общински нужди“ (както е казано в българската конституция). Какво общо имат дюните, горите, водата, природните ценности и крайбрежието с нуждите на общините или пък с нуждите на държавата. Общината е институцията, която съблюдава и обслужва нуждите на тази част от обществеността (от народа), живееща на територията на общината, а държавата е институцията, която обслужва нуждите на цялата общественост (целия народ), а не обратното. Съпоставяйки интересите, нуждите и правно защитените блага на цялата общественост, на част от нея и на отделно частно лице, установяваме, че (според германската конституция) винаги тези на обществеността заемат най-приоритетното място.

Още по-голямо учудване предизвиква изразът „Частната собственост е неприкосновена". Ако потърсим понятието „неприкосновен“ в цялата германска конституция, ще установим, че то се среща само един-единствен път – в чл. 1 ал. 1, където се казва: ЧОВЕШКОТО ДОСТОЙНСТВО Е НЕПРИКОСНОВЕНО.

Може би става ясна разликата:

В Германия човешкото достойнство е неприкосновено, а в България - частната собственост.
В Германия собствеността задължава, а в България - е неприкосновена.

Думите са израз на мислите и намеренията. Думите обуславят действията, както и регулират всички взаимотношения. Ако променим мислите, ще променим и думите, а оттам и действията и взаимоотношенията.

Защо не сравните Американската и Българската конституция (относно собствеността)? Или Американската и Германската, ако ви е по-лесно.

Отказът на Българската държава, чрез данъчни стимули и санкции да принуди предприемачите да използват потенциала на промишлените зони по предназначение а,осланяйки се на "свещената крава " частна собственост и предприемчивост им.Превърнаха гр.Варна от промишлен център в най голямата ВИЛНА ЗОНА в България!С приходите от прехваленият им туризъм не могат 25 години да ремонтират пътя до курортните комплекси!Работещите там са зле платени и не осигурени!Иначе по конституция сме СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА!

Отказът на Българската държава, чрез данъчни стимули и санкции да принуди предприемачите да използват потенциала на промишлените зони по предназначение а,осланяйки се на "свещената крава " частна собственост и предприемчивост им.Превърнаха гр.Варна от промишлен център в най голямата ВИЛНА ЗОНА в България!С приходите от прехваленият им туризъм не могат 25 години да ремонтират пътя до курортните комплекси!Работещите там са зле платени и не осигурени!Иначе по конституция сме СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА!